Ранният стрес може да доведе до асиметрична оклузия
Всеизвестно е, че първите 1000 дни след зачеването оказват значително въздействие върху продължителността на живота на човек и неговата предразположеност към определения заболявания. Докато ниското тегло на новороденото е установено като основен показател за наличие на ранен стрес, резултатите от ново проучване показват, че асиметрията в долната част на лицето, оценена спрямо асиметрията на оклузията, е маркер за нивата на стрес от околната среда и церебрална латерализация по време на ранното развитие.
В изследването учени от Университета във Вашингтон направили оценка на информация за 6654 юноши, събрана между 1966 и 1970 г. като част от националното проучване за здравето и храненето в САЩ. За целите на проучването не са били използвани по-нови данни поради липса на актуална информация за разпространението на асиметрия в долната част на лицето сред населението на САЩ.
Изследователите заключили, че 1 от всеки 4-ма младежи има асиметрия в долната половина на лицето. Оказало се, че ретрогнатизмът (17%), най-често срещаната асиметрия в долната част на лицето сред американците, варира между лявата и дясната страна на лицето. Това разпространение на случаен принцип свидетелства за наличие на стрес в ранните етапи от живота, обясни водещият автор на проучването проф. Philippe Hujoel от Факултета по дентална медицина на Вашингтонския университет.
Проф. Hujoel подчерта също, че малоклузията, отворената и обратната захапка трябва да се различават от асиметричната оклузия, тъй като тези състояния могат да бъдат свързани с асиметрична или симетрична оклузия, която пък до голяма степен се дължи на генетични, а не на външни фактори.
Необходими са допълнителни проучвания, за да се установи дали асиметрията в долната част на лицето може да индикира развитието на някои хронични заболявания, както например асиметрията на черепа е свързвана с дегенеративни заболявания в миналото.
Изследването, озаглавено „Асиметрия в долната част на лицето като маркер за нестабилност в развитието“, е публикувано онлайн на 11 април в предпечатното издание наAmerican Journal of Human Biology.